Весела Мирянова: Качество във всеки сантиметър

Весела Мирянова: Качество във всеки сантиметър

Източник: 24 часа | 05.06.2019 | Мария Николова

С арх. Весела Мирянова, изпълнителен директор на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ, говорим за бизнеса у нас, за високите сгради и висотата на строителството, без да забравяме ключа за мястото, където е щастието

– Какво е времето сега за АРТЕКС?

– Работно, разбира се. И преди го казахме: теренът на нашия мотивиран екип е строителният, не политическият, макар че всеки ден за нас е своеобразна предизборна борба. От това, което правим днес, зависи дали ще изберат дом от АРТЕКС утре. Избират ни от 1993 г., така че точно сега сме се съсредоточили върху сграда “Авигея” в кв. “Дружба” и “Виделина”-2 на ул. “Тинтява”. Започваме и работа по сграда “Хармония” на булевард “Г. М. Димитров”.

– И все пак ситуацията не може да не е сложна след шума в медиите, в който бе замесено и името на компанията?

– В строителството никога не е лесно, още повече, когато става дума за компания с нашия размах и стандарти. Удари под кръста и опити да те замесят в задкулисни политически игри винаги е имало и се съмнявам, че собственик на голям бизнес искрено би ви казал нещо друго. Още по време на кризата след 2008 г. изпитанията бяха огромни. Доказахме, че за нас качеството е на първо място, и дори увеличихме клиентите си. Тогава си казвахме:
“Щом няма
криза на клиенти,
не можем да
говорим за
криза”
Важи и днес. Винаги сме мислили дългосрочно, не за “удари”. Качеството на продукта не може да има посока надолу при никакви обстоятелства: нито от сграда на сграда, нито във времето. Ангажиментът ни с клиентите е завинаги, осигуряваме и следгаранционно обслужване. Затова имаме второ поколение клиенти – децата на първите от 90-те години. Това намират у нас – постоянство в качеството.

– Най-краткото ви определение за качество в жилищното строителство?

– Качеството е това, което не може да се добави, то е вградено във всеки сантиметър. Качеството в жилищното строителство е неразделимо от почтеността във взаимоотношенията ни с клиента.

– С какво се промениха очакванията на клиентите?

– Клиентите искат само едно нещо: ключа за мястото, където е щастието, скъпоценният дар – техният дом. Естествено е, че винаги очакват най-доброто, за което знаят. Тяхното доверие обаче ни задължава да предложим и най-доброто от това, за което може и да не знаят. Клиентът днес държи и на здравословната среда, и на пестенето на ресурси. Личният комфорт не е за сметка на грижата за екологията. Тази нагласа ни стимулира. Най-важното обаче си остава
ангажиментът
нашите сгради да
бъдат винаги
актуални,
да пазят качествата си във времето, марката АРТЕКС да бъде безсрочна гаранция.

– Тоест най-важното за компанията е стабилността?

– За една строително-инвестиционна компания стабилността е ключова дума във всички смисли. Заедно с нея обаче важен е и растежът. Това, което вече сме правили, бихме могли да го правим още дълго време – и необезпокоявано, и доходно. Но след десетки жилищни кооперации и комплекси, след внедряването на нови продукти, прилагането на нови технологии, след като сме доказали, че в България може и трябва да има най-доброто и най-съвременното от това, което има светът, ние сме избрали този връх: сградата “Златен век” в “Лозенец”.

Строителството на “Златен век” обаче предизвика противоречиви реакции, протести и оспорване на законността.

Всеки има право на свой вкус, но никой няма право на собствени закони. Нито на такова тълкуване на законите, което да “укроти духовете” в деликатен момент. Разрешението за строежа на “Златен век” е законно. Правната материя може да звучи сложно или отегчително за неспециалистите, но очакваме съдебно решение, което да се произнесе окончателно. Както често се случва в България, за закона се заговаря, когато се влезе в политически скандал… и се говори само за избрани промени… на парче, а всъщност 49 са променените членове на ЗУТ! И точно такъв пример е въвличането на АРТЕКС за поправката на чл. 153.
А тази поправка засяга десетки сложни инфраструктурни обекти и други обекти от първа и втора категория.

– Защо точно АРТЕКС получава възможността да построи тази висока сграда точно на това място?

– АРТЕКС не получава никаква възможност, а купува този терен с проект и с разрешение за строеж. Това се отнася до всички наши сгради.

Компанията
никога не е
участвала в
конкурс за
обществени
поръчки,
никога не е вземала пари от еврофондове. Така че на въпроса “Защо точно АРТЕКС?” бих отговорила с “А защо не?”. АРТЕКС е изцяло българска строително-инвестиционна компания, която има опита, експертността, амбицията и упоритостта да направи нещо изключително тук и сега. “Златен век” ще бъде постижение на българското жилищно строителство, уникална сграда, с вградени чисто български символи и писмена.

– Има мнения, че тази сграда е твърде висока за средата си.

– Една столица трябва да има размах. Да бъде дръзка, модерна, да хвърля мостове към бъдещето. Безкрайното повтаряне на вече правени неща е по-опасно от експеримента. Именно големите градове са инкубатори на новаторска естетика, като умело я обвързват с всичко наследено… Има редица примери за това дори в консервативна Швейцария – Базел, Цюрих, Малмьо (Швеция), в Дания. Какво като има крайни мнения за една сграда? Защо трябва всичко да е толкова безобидно, равно, та чак незабележимо? Един град с перспективи не трябва да търси средноаритметичното на вкусовете, а да възпитава естетика, да провокира интерес към различното, да стимулира новото, да има смела визия за бъдещето… И аз не харесвам някои сгради, но не те са нещото, което ме дразни.

– А кое?

– Когато стъпиш на плочка в София, не е сигурно, че няма да се размърда. Но трябва ли изобщо целият обществен интерес, цялата енергия на една европейска столица да отива в поразкрасяване на нещо тук и ремонтиране на нещо там, понякога със съмнителен, меко казано, резултат?

– Това все пак не е аргумент в полза на високите сгради.

– Дори да пренебрегнем приноса на високите сгради за модерната естетика на големия град днес, има и прагматична страна. София трябва да предостави място за милион и половина души. Посоките, както знаем, са две: по хоризонтал и по вертикал. Защо се смята, че първата е единствено “нормалната”?
Защо не се види
колко скъпо
всъщност е
градът да се
разлива и
разлива?
Нали трябва да се осигури инфраструктура, транспортни възможности? Това, че не виждаме с очите си тези разходи, не означава, че не ги плащаме като граждани. Високото строителство в сърцето на града е начин да се оползотвори желана локация за много хора. Към “Златен век” има силен интерес от страна на клиентите.

– Няма ли в България наследен скептицизъм спрямо високите сгради? Реалистично ли е “престижният висок етаж” да се превърне в тенденция тук?

– Най-вълнуващите, най-изобретателните неща в архитектурата сега са във високото строителство именно заради дефицита на земя в градските центрове. Високите сгради нямат особен смисъл в покрайнините на града… От друга страна, в целия свят добрите високи сгради не са някакво натрупване на етажи, а концентрация на качества и придобивки. Освен това в една сграда могат да се внедрят принципи и системи за комфорт на обитаване при спестяване на ресурси. Например рекуператорната система, която въведохме в “Диамант” и “Диамант-2”, не само пречиства въздуха от прах, фини частици и полени, но и използва преработения въздух за регулиране на температурата в помещенията. Соларните панели, качествената дограма, всичко води до енергийна ефективност. Разделното събиране на боклука в “Златен век” е съвсем улеснено, невидимо. Тоест това е сграда, която не само предоставя здравословна среда, но и стимулира екоотговорния начин на живот на хората в нея.

– Кои всъщност са клиентите на “Златен век”?

– Изявени хора в своята област: спортисти, творци, бизнесмени. Подчертано много са IT специалисти – млади и перспективни хора, които в чужбина са живели в такива модерни високи сгради и ги очакват тук. Технологичният комфорт става все по-важен за тези поколения. Говори се за потенциала на София да бъде своеобразна IT столица, така че
високотехно-
логичните сгради
ще стават все
по-актуални
АРТЕКС вече ги прави.

– Да, но какво получават хората извън сградата? Тези от “Лозенец”, където по вашия проект трябва да се появи една внушителна сграда?

– Още едно място за личното време: за срещи, за спорт, за пазаруване. Достъпът до жилищните части ще става с електронни карти, но “Златен век” в първите си две нива ще е отворена среда. Търговски център с кафе зона, ресторант, спортни зали и басейн, озеленена тераса с водно огледало. С проекти като “Златен век” се разширява центърът на София. Впрочем в най-динамичните и най-вълнуващите европейски градове като Лондон има не център, от който в концентрични кръгове всичко интересно стихва, докато се стигне до “спалните”, а поредица от зони със свой облик и интензивен живот… Да не забравя нещо специално, свързано със “Златен век” – т.нар. view point, тоест място на върха на сградата, откъдето всеки да може да се любува на панорамни гледки на София. Именно поради емблематичната сграда жителите на кв. “Лозенец” ще покачат цените на своите имоти в този район.

– Какво ви дава сили и увереност сега?

– Вярата в Бог… Аз съм участвала в поставянето на основите на нашата компания, на АРТЕКС, и знам, че те са много здрави, защото са поставени на най-здравата канара – божиите закони и правила. Сега може да понасяме удари, но това е изпитание, през което ще преминем. Щом нещо е здраво в основата си, щом в него е заложено нещо добро – почтен труд, дарби, грижа за хората, и е заредено с високите вибрации на любовта и светлината, то ще премине през всички бури и турбуленции и ще бъде и още по-силно, и ще работи с още по-голямо благословение! И ще бъде така! Аз вярвам в това!

CV

Aрх. Весела Мирянова е родена през 1965 г. в София.
Завършва строителен техникум “Христо Ботев” – специалност “Строителство и архитектура”, със златен медал за отличен успех. През 1990 г. завършва висшето си образование във ВИАС – специалност “Архитектура”, специалност “Жилищни сгради и комплекси” – отново с най-висок успех.
Арх. Мирянова владее перфектно английски и руски език, притежава отлични организационни и лидерски качества, умения за общуване и работа с хора, взимане на бързи и адекватни решения.
Носител е на редица отличия: избрана е за Бизнес дама на 2008 г. на националния конкурс, организиран сп. “Ние жените” под патронажа на първата дама – госпожа Зорка Първанова, печели националния приз “Човек на ХХІ век” от престижния национален конкурс “Произведено в България” – 2009 г., както и награда в категория “Строителство и архитектура” за 2011 г. в първите годишни награди на списание Business Lady.
Арх. Весела Мирянова е делегат на Първия конгрес на Съвета на жените предприемачи към Асоциацията на Балканските палати (АВС), проведен в Истанбул на 29.09.2011 г., в качеството си на член на Управителния съвет на Българската асоциация на жените предприемачи.
Член е на Управителния съвет на Клуба на жените предприемачи и мениджъри в България, основан на 19.05.2003.
В момента арх. Весела Мирянова е председател на Съвета на директорите на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД – строително-инвестиционна компания с 26-годишна история в проектирането, инвестирането и строителството на жилищни сгради и комплекси.
Компанията е построила над 75 сгради в София, много от които през годините са носители на отличия и награди от Национален конкурс “Сграда на годината”, както и от други конкурси в сферата на инвестиционните проекти, строителството и архитектурата.
Майка е на две деца – син на 30 години и дъщеря на 26 години, които умело следват пътя на родителите си и печелят награди и отличия от архитектурни конкурси и фотоизложби. Има и внук на 5 години.




АРТЕКС ПУБЛИКУВАХА ЦЯЛАТА ХРОНОЛОГИЯ И СВЪРЗАНИТЕ С НЕЯ ДОКУМЕНТИ ПО КАЗУСА ЗЛАТЕН ВЕК

ЗЛАТЕН ВЕК – Историята на един казус

Със заповед РД-09-50-10/05.02.1996 г. Столична община одобрява Частичен застроителен и регулационен план за, м.Лозенец – I част (кв.275,275а,274,272), т.е зоната срещу Японския хотел.

С новия план е предвидено свързването на ул.Тодор Ночев с бул.Джеймс Баучер, с което се отделя нов квартал 272а. Предвидени са и две високи сгради – съответно на 24 и 35 етажа.

Ето малко по-близък поглед към фрагменти от този план:

На силуета по-долу са показани двете съседни високи сгради – на 24 и 34 етажа. Сградата в кв.272а е с височина 107.00м.
В забележките към силуета е записано: „етажите над втори етаж са със смесени функции – жилища и офиси“. В сградата може да има жилища.

През 2004 г., при стартиране работата по изготвяне на проекта за 34 етажната сграда, се подновява и визата, с печат на Главния Архитект на София:

Отново е потвърдена 34 етажна сграда с „етажи над втори етаж със смесени функции – жилища и офиси“.
През 2007г. фирма „2М Проект“ изготвя проект за висока сграда с офиси, възстановителен център, хотелски апартаменти и жилища.

На 26.01.2007 г. със своя заповед Главният архитект на София одобрява проекта и издава разрешение за строеж №134. Строителството на сградата трябва да започне до 3 години, а грубият й строеж трябва да се завърши до 5 години (съгл. чл.153 от ЗУТ).

Срещите с банки за финансиране на строителство се случват на основание на одобрения проект. Работното детайлиране на подобна сграда е нерентабилно, преди издаване на строително разрешение – всеки по-голям строителен предприемач може да потвърди това. Тепърва започват срещи с потенциални изпълнители – на окачената фасада, на инсталациите, на асансьорите и т.н. Инвеститорите, подкрепили проекта в началото, променят нагласите си и изискват различни варианти.
Изследват се концепции за фасадата – с double skin, с фотоволтаична фасада и др. Изготвят се работни детайли за изпълнение. Успоредно се провеждат срещи с потенциални инвеститори, с банки, с клиенти за покупка на жилище. Така минават почти две години и настъпва началото на 2009г… когато лошите икономически новини, повлияват и България. В следващата година следва отдръпване от финансирането на проекта, като „рисков“ в условията на икономическа криза. Това не само забавя започването на строежа, но довежда до фалит строителния предприемач, фирма JBI. Той е принуден да продаде проекта, в които е инвестирал толкова много време и средства.
За да не загуби строителното си разрешение, се налага до 26.01.2010 г. да започне строителството на сградата. 15 (петнадесет) дни преди изтичане на този срок, на 11.01.2010 г. строителството стартира със съставянето на Протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво.

По този начин фирма JBI запазва потенциала на своята инвестиция.

Следва освобождаване на персонала и пристъпване към продажба на имота и проекта. Само че през 2010 г. икономическата криза в България далеч не е отминала. Цените на имотите продължават да падат до 2012 г. Банките не кредитират строителни инициативи, особено от подобен мащаб.

През 2012 г. следва нов риск JBI да загуби стойността на своята инвестиция, с изтичането на 5 годишния срок за завършване на грубия строеж.

За да не допусне това, JBI внася молба за презаверка на строителното разрешение.

Тук е важно да се отбележи, че сроковете по чл.153 от ЗУТ се отнасят еднакво за всички сгради. Както за еднофамилна къща 65м2, с одая и печка – така и за невъобразимо по-сложни за детайлизиране и финансиране проекти. В същия текст от ЗУТ законодателят е дал възможността за многократно презаверяване на строителното разрешение. Нормите на чл.153, преди поправката им от 2017 г., отчитат динамиката на строителните процеси, като дават възможност да се преодоляват настъпили през годините обстоятелства, възпрепятстващи реализирането на проектите.
Със Заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г., издадена от Главен архитект на София, на основание чл. 153, ал.3 от ЗУТ, Разрешение за строеж №134 е презаверено за още 5 години, т.е. за срок до 19.11.2017 г.
Междувременно, през 2015 г., JBI най-после успява да продаде имот УПИ I-98,99 от кв.272а и проекта за своята 34-етажна висока сграда. Икономическата криза е към своя край, а цените на имотите отново поемат нагоре.

Купувач на проекта е фирма АРТЕКС.

Към онзи момент, проект за сграда, замислена преди повече от 10 години, вече е морално остарял и изисква изцяло нов подход, за да бъде успешно реализиран.

Проектът се сдобива с името „Златен век“.

Новият инвеститор, АРТЕКС, започва преосмислянето на проекта от своята перспектива и опит, както и в нови икономически условия. Разбираемо, това изисква огромно време. А времето е обичайния враг на този проект, едва оцелял в икономическата криза.
За да осигури още време за работата по проекта, през декември 2016г. – почти година преди изтичането на строителното разрешение (на 19.11.2017 г.) – АРТЕКС внасят документи и заплащат такса за презаверка, за нови 5 години, т.е строителството да бъде завършено до 2022 г.
През феруари 2017 г., преди изтичане на срока на валидност на презавереното през 2012 г. разрешение за строеж, в Държавен вестник, бр.13 от 07.02.2017 г. е публикувано изменение на чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Увеличава се срока на действие за строежи 2-ра категория от 5 на 10 години.

С въвеждане на новото ограничение – презаверката да се прави вече само еднократно – тази поправка уж „в полза на АРТЕКС“, по-скоро увеличава риска за АРТЕКС.

До момента именно неколкократното презаверяване е помогнало в годините да се запази стойността на инвестицията.

На това основание не е изключена вероятната необходимост за АРТЕКС от още презаверки и в бъдеще. Премахвайки многократните презаверки, законодателят поне е удвоил срока, опитвайки да съхрани в духа на закона възможностите, предвидени за преодоляване на обстоятелства, възпрепятстващи реализирането на по-сложните проекти, напр. като Златен Век.
Напоследък, сред аргументите на протестиращите срещу строителството на сградата, често се споменава уж претенцията на АРТЕКС за „обратно действие“ на поправката на чл.153, ал.2.

АРТЕКС не се нуждае от подобно обратно действие. Без тази поправка, на основание на молбата за презаверка и законно внесената такса, строителството би могло да продължи.

За обратно действие на закона може да се говори, когато той преурежда фактите.

В случая, законно придобити права (разрешение за строителството на 34-етажна сграда в конкретния имот) са засегнати от промяна на закон, без да е предвидена преходна норма, по отношение на заварените случаи. Именно претенцията на противниците на проекта за прекратяване действието на строителното разрешение е по същество претенция за „обратно действие“ на закона.

Нещо повече:

През септември 2017 г. Главния архитект на СО допълва разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. , като допуска т.нар. съществено изменение на инвестиционния проект. В заповед № РА51-226/20.09.2017 г. административният орган изрично се позовава на цитираното писмо № 70-00-906/30.08.2017 г. на МРРБ, че разрешението за строеж е валидно до 11.01.2020 г., т.е. очевидно Главният архитект към момента на издаване на заповедта е възприел становището на МРРБ.
През юли 2017г. след медиен шум и „молба“ от страна на кмета на Столична община, Г-жа Фандъкова, към инвеститорите, проекта е променен като инвеститорите се съгласяват да махнат 4 етажа от сградата и да намалят височината и до 30 ет. и септември 2017 г. арх. Здравков одобрява проект с тази височина.
През месеците май 2018 г. и август 2018 г.

Главният архитект на СО одобрява още две преработки на проекта. Всяка една от тях очевидно потвърждава валидността на строителното разрешение, в противен случай би представлявала правен нонсенс.
Две от проверките на строежа от страна на ДНСК са извършени след 19.11.2017 г., (моментът, претендиран от страна на противниците на проекта за изтичане на строително разрешение).

След тези проверки не е констатирано, че е налице изтекло разрешение за строеж.

Колко потвърждения в годините за етажността на сградата и колко потвърждения за валидността на строителното разрешение са необходими, за да може даден инвеститор да използва своите законно придобити права за строителство на сграда?

Спирането на строителството на „Златен век“ (до момента без правно основание) е посегателство върху инвестиция.

В утрешния ден подобно посегателство би могло да се случи на всеки друг инвеститор в България. Причината това да случва е опитът на управляващите да отклонят недоволството по политическия скандал с покупки на имоти – от управляващата партия към „бушон“, който да бъде пожертван.

Източник: https://arteks.eu/Zlaten-Vek/

Възражение от „АРТЕКС ЗЛАТЕН ВЕК” ООД




Кой не иска ЗЛАТЕН ВЕК?

Кой не иска ЗЛАТЕН ВЕК?

След като политическата буря около имотите на Цветанов постепенно утихна, ГЕРБ успя да се мобилизира и защити себе си. Обвиненията започнаха да губят своята острота в мотивите и тяхната несъстоятелност, а българският инвеститор, въвлечен в бурята беше оставен да се оправя сам.
Дори нещо повече, стигна се дотам, че срещу компанията АРТЕКС Инженеринг се подновиха всякакви спекулативни твърдения – от това, че е подкупила цялата управляваща власт, чрез продавани евтини имоти, до това, че строежите им са незаконни, че са прокарвани лобистки закони специално за тях и какво ли още не.
В началото на скандала компанията се опита, излизайки с изявление да се дистанцира от политическия скандал, но това като че ли наля повече масло в огъня и едва ли някой имаше уши да чуе за какво става дума. Нещо повече – журналисти записваха опитите си да проведат разговор и ги пускаха след това в медиите без предупреждение, с напълно манипулативни заглавия.
У нас, по разбираеми причини хората смятат за мръсни думи – приватизация и обществена поръчка. Счита се, че българският бизнес еднозначно е изплувал от мръсотията на прехода, от раздадени куфарчета, от приватизационни грабежи и престъпни групировки.
Цели поколения са възпитавани в това, че чорбаджията е изедник и грабител, богатството задължително е придобито по нечестен път и че първият милион задължително е престъпен.
Възможно ли е компания, която през изминалите 25 години, не е участвала в нито една приватизационна сделка, в нито една обществена поръчка да бъде съсипвана, само защото си е позволила лукса да не пести от качеството и да създава сгради, достойни за възхищение и мечта за мнозина?
Дали в България накрая няма да останат само фирми, създадени и управлявани от сенчестия силов бизнес, който по разбираеми причини може да устои на всичко.
Нормално ли е, група политически интриганти да се препитават чрез създаването на псевдо-обществен натиск, който е отразяван с такъв ентусиазъм от медиите?
Не е ли абсурдно архитектът на София Здравков да заявява в пресконференция, че той никога нямало да подпише разрешение за удължаване на строежа на сграда Златен век, без да обясни защо?
Общо взето отдавна е ясно:
Ако си организатор на протест, ти си носител задължително на истинност и правда, която е неоспорима, без значение какво е законодателството в страната и какво е становището на българските институции по въпроса.
В случаят със сграда Златен век, излязоха публикации, разкриващи самоличността на хората, използвали политическия скандал, за да изплуват на повърхността, защитавайки не позицията на гражданите, а своята личностно-партийна, платена позиция, вменявайки я на всички и от всички.
И защо нито една телевизия не зададе въпрос на разпространителите на всевъзможни глупости на коя партия са членове: о, не, те не са просто членове, те са част от управителния орган на партия Нормална държава.
И защо половината членове на тази партия излизат на протести в Лозенец, начело с Георги Кадиев? Може би всички те са от кв. Лозенец? Малко съм объркан… преди това май че всички бяха от кв. Младост. Защото винаги се казва, че „Граждани на квартала са излязли на протест.“
Никой не иска да задава излишни въпроси, за да не развали поредния си репортаж.
От доста време партията фантом на Георги Кадиев се превърна в инструмент за генериране на обществен натиск, обикаляща кварталите на София от името на всякакви граждански комитети и сдружения.
Това са хора, които след избирането на Иванчева в Младост, сега се опитват да възпроизведат този модел и в други квартали за придобиване на кметски места и общински съветници чрез създаване на обществен натиск по различни казуси. Често, докато беше на власт Иванчева сама създаваше протести в собствената си община и по този начин притискаше инвеститорите в квартала да плащат. Самата тя се хвали, че ги е карала да правят детски площадки, инфраструктурни ремонти за тяхна сметка. Само съда ще каже дали тази жена е взела подкуп в особено големи размери. Каквото и да реши съда, аз се питам нормално ли е кмет на община да притиска, изнудва и тормози инвеститорите в квартала?
Впрочем, когато говорим за инвеститори, българина много рядко си задава въпроса колко голям е риска на хората, които се заемат с подобни проекти. Обикновено те се осъществяват с огромни банкови кредити, в които трудно може да се включват пари, свързани с дарения в общината и не дай си боже подкупи.
Същите плащат данъци и отварят работни места в бранш, който е жизнено важен за икономиката на страната.
Знаейки за това, както и за риска, който всеки инвеститор поема преди започването на голям проект, протестерите са с ясното съзнание, че могат да постигат цели и да притискат не само управляващите, но и самия инвеститор.
Не е ли абсурдно, че кметицата на ГЕРБ – Фандъкова, която според протестерите е „купена“ от АРТЕКС, била казала на главния архитект на София да не подписва удължаването на разрешителното за строеж на сграда Златен век. Явно кмета нарежда на главния архитект какво да прави! И тук отново може да се зададе въпроса защо? Защото има натиск от няколко протестиращи или причината е друга? Не мога да гадая…
И ако на улицата излизат десетина човека, всъщност без значение колко са, то останалите граждани, които също са данъкоплатци, които също са гласоподаватели и жители на града остават безмълвни наблюдатели.
При това положение явно и кметът трябва да понесе своята отговорност и да подаде оставка след всичките мега-скандали, свързани с обществените поръчки, тяхното качество на изпълнение и спорна естетика.
Според мен кметицата на София, в желанието си да притъпи всяка една обществена реакция е достигнала до редовно посипване на главата с пепел.
И въпреки, че заяви, че сграда Златен век е законна според Дирекция държавен строителен контрол, чиято компетенция определя законността в подобни казуси, нашата любима кметица застана в подкрепа на т. нар. протестиращи граждани от Нормална държава, въпреки че едва ли те точно са нейните гласоподаватели.
Всички, които се обявиха срещу институциите и техните решения, които искат да спрат строежа на сградата, казват че политиците защитават компанията.
Не е ясно обаче как:
Дали със създадените институционални препятствия на строежа.
Дали с изявленията на Здравков и Фандъкова.
Дали с това, че им правят непрекъснато проверки от всякакви институции.
Или с нескритата подкрепа към протестираща извънпарламентарна и опозиционна партия.
До този момент държавата с нищо не е доказала, че е в състояние да защити българския бизнес.
Близко сме до времето, когато ще започнат да воюват помежду си квартални НПО-та, отстоявайки различни интереси и позиции. Защото на гражданите бе отнета възможността през последните години автентично да отстояват своите интереси.
Този феномен може да бъде явление в една страна, само ако държавността е на много ниско ниво. Затова и българинът няма доверие в институциите.
На практика протеста срещу сграда Златен век е протест срещу управляващата партия, а българското общество е готово да превърне в жертва една безупречна компания, създала стотици работни места и жилища, колкото един град.

Автор: Кирил Апостолов




Строежът на многофункционална сграда Златен век е законен

СТРОЕЖЪТ НА МНОГОФУНКЦИОНАЛНА СГРАДА ЗЛАТЕН ВЕК Е ЗАКОНЕН

В изявленията на главния архитект на София Здравков, свързани с казуса на сградата Златен век, умишлено или не, поради своята обърканост, доведоха до внушението, че строежът няма валидно разрешение за строеж. Новина, която се възпроизведе веднага в централните емисии на най-големите телевизии в страната, включително Канал 1.
Но докато някои използваха думи като „Може би“, в което се допуска и друга възможност, то Националната телевизия, в предаването си „По света и у нас“, заяви:
„Сградата Златен век в Лозенец, която се строи от собствениците на фирма АРТЕКС, към момента няма валидно разрешително за строеж! Това стана ясно от думите на главния архитект на столицата Здравко Здравков, който на два пъти отказва да поднови разрешителното…“
Може би единствената телевизия, реагирала отговорно с репортаж за случващото се беше Телевизия Европа:

www.tvevropa.com

Да не забравяме, че преди време Върховният административен съд глоби главния архитект Здравков с 13000 лв., заради превишени права по друг казус с висока сграда.

Нека си зададем няколко ясни въпроса, с ясни отговора.

Имало ли е разрешение за строеж на сграда втора категория Златен век?
– Да.
Имало ли е презаверка на разрешението за строеж?
– Да.
Имало ли е изменения и допълнения в решението за строеж от страна на настоящия главен архитект Здравков?
– Да.
От чия компетентност е законосъобразността на този строеж – на главния архитект на София – Здравко Здравков или на Дирекция за национален строителен контрол?
– Контролният орган, който определя законността е ДНСК – която упражнява контрол по законосъобразността на изпълнението и ползването на строежите от първа, втора и трета категория. Именно затова и ДНСК са правили няколко проверки.

И тук в медийното пространство се разгърнаха две тези:

1. Парламентът на Р България е гласувал закон за удължаване на срока за първа и втора категория сгради на 10 години. Този закон е гласуван от всички парламентарни партии единодушно, поради прагматичната му необходимост. Той дава възможност да бъдат завършени десетки инфраструктурни проекти, в които са вложени милиарди. Сградата Златен век е в тази категория, заради своя мащаб и височина, според компетентни страни, изразили тълкувание на закона, в това число Зам. Министър Йовев, Председателя на Националната асоциация на строителните предприемачи Георги Шопов и др.
Между другото в тази посока са и всички обвинения към компанията Артекс от протестери, които твърдят, че този закон е създаден специално за сградата, колкото и абсурдно да звучи това. Дори го нарекоха „Закона Артекс“, определяйки го като лобистки, за да влеят нова енергия в политическия предизборен имотен скандал, не без помощта на националните медии.
2. Началникът на Дирекция за национален строителен контрол, арх. Иван Несторов, в пресконференция след направена проверка заяви, че строежът на сграда Златен век е законен, мaĸap и c няĸoи ĸoнcтaтиpaни oтĸлoнeния в изпълнeниeтo.
Още допълни, че имa пpaĸтиĸи нa Bиcшия aдминиcтpaтивeн cъд, чe c вcяĸo дoпълвaнe нa paзpeшeниeтo зa cтpoeж aвтoмaтичнo ce yдължaвa нeгoвият cpoĸ. А строежът на Златен век е имал няколко допълнения и изменения. Затова и тезата на арх. Несторов е такава, че сградата има разрешение за строеж дори до 2023 г. Като се позовава на случаи с други сгради, минали през сходни казуси в съдебна зала: peшeниe нa BAC oт 3 юли 2018 г., ĸoeтo пoтвъpждaвa peшeниeтo нa Aдминиcтpaтивния cъд в Бypгac зa нaличиe нa вaлиднo paзpeшeниe нa пoдoбeн cтpoeж oт 2013 г., дoпълнeнo пo peдa нa чл. 154 нa ЗУT и cъoтвeтнo c yдължeн пeтгoдишeн cpoĸ нa дeйcтвиe пpeди пoпpaвĸитe oт 2017 г., ĸoитo oгpaничaвaт възмoжнocтитe зa yдължaвaнe нa cpoĸa нa paзpeшeниeтo. Πo aĸтoвe нa глaвни apxитeĸти, c ĸoитo ce дoпълвaт paзpeшeния зa cтpoeж, Bъpxoвният cъд ce e пpoизнecъл и пo дpyги тaĸивa cлyчaи ĸaтo нaпpимep cтpoитeлни paбoти пo Pилcĸия мaнacтиp и др.

Както едната, така и другата теза потвърждават само едно: сграда Златен век се строи законно с валидно разрешително за строеж и всички отправяни обвинения са несъстоятелни, и са плод на инсинуации, завист и лични амбиции.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол арх. Иван Несторов обяви на пресконференция, че строежът на ул.”Златен рог” в София е законен.

Повече може да прочетете тук:
www.24chasa.bg

Повече за архитектурната стойност и обществена значимост на сграда Златен век, може да прочетете в публикация на сайта за архитектура и дизайн archdesign.info

Автор: Кирил Апостолов

ARTEKS LOGO
Изявление от АРТЕКС ОТНОСНО СГРАДА „ЗЛАТЕН ВЕК“

Във връзка с появилите се неверни твърдения от последните дни относно законността на строителството на сграда „Златен век“ ръководството на Артекс Инженеринг декларира, че проектът се изпълнява изцяло в съответствие с действащото българско законодателство и притежава всички необходими действащи законови документи:

Разрешението за строеж за сградата „Златен век“ (Разрешение за строеж №134) е издадено на 26.01.2007 г. от Главния архитект на София. Строежът е Втора категория, като попада в т. 2, буква „д“ – сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 1000 места за посетители, чл. 137, ал.1 от ЗУТ.

Строителната площадка за сградата е открита с Протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво /обр.2/ от 11.01.2010 г.

Със Заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г., издадена от Главен архитект на СО на основание чл. 153, ал.3 от ЗУТ, разрешение за строеж №134 от 26.01.2007 г. е презаверено за нов срок от 5 /пет/ години, считано от 19.11.2012 г., съгласно действащия ЗУТ към 2012 г.

Преди изменението на ЗУТ с Държавен вестник, бр.13 от 07.02.2017 г., законът позволява многократно презаверяване на разрешенията за строеж. Към влизане в сила на тези промени разрешението за строеж е валидно (в рамките на срока, удължен с презаверката от 2012 г.).

С изменението на ЗУТ с Държавен вестник, бр.13 от 07.02.2017 г., с което се прави ревизия на множество законови текстове, и същото далеч не касае единствено чл. 153 от ЗУТ относно сроковете на валидност на разрешенията за строеж, срокът на валидност на разрешенията за строеж за обекти първа и втора категория (които включват всички по-главни инфраструктурни проекти – метростанции, магистрали, железопътна инфраструктура, както и високи сгради и т.н.) е удължен на 10 г. от датата на започване на строителството. Тази дата съобразно закона е датата на съставяне на протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво – 11.01.2010 г.

Законовият текст цели да увеличи срока за завършване на най-сложните и обемни строежи съгласно ЗУТ, за много от които е налице европейско финансиране и съфинансиране от Република България, с оглед съхраняване на публичния интерес. Целта на закона е да се създаде облекчение за завършване на вече започнали проекти от съответните категории, като се избегнат административни пречки, които биха оказали негативно влияние на усвояване на съответните финансирания.

При така приетия законов текст и с оглед факта, че сградата от самото начало (от 2007 г.) е категоризирана като втора категория строеж по ЗУТ, не е необходима презаверка на разрешението на строеж преди 11.01.2020 г. и строежът й е законосъобразен.

В закона за изменение на ЗУТ от 2017 г. не се съдържа изрична регламентация относно заварени случаи на вече издадени разрешения за строеж, които са валидни към датата на влизане в сила на законовите промени. Цитираният в медиите параграф 58 от закона касае единствено процедури по издаване на разрешения за строеж – т.е., процедури, по които разрешение все още не е издадено.

В случая е било налице валидно и влязло в сила разрешение за строеж, като такива заварени случаи не са извадени извън обхвата на въведеното общо правило за 10 годишна валидност на разрешенията за строеж за строежи от втора категория. Тъй като новоприетата норма създава права за инвеститорите, съгласно утвърдените принципи в тълкуването на действието на гражданския закон, той следва да се прилага еднакво както за бъдещи, така и за висящи при приемането му правоотношения.

Обектът е проверяван многократно от ДНСК през цялата 2018 и 2019 г., като при всички извършени проверки е констатирана пълна законосъобразност на строителството и издадените строителни книжа. За сведение представяме резултат от проверка на РДНСК – Югозападен район, обективиран в писмо с изх.н. С17-1322-00-145.

Уверяваме нашите партньори и клиенти, че ще продължим, както и досега, да работим професионално и качествено, при абсолютно спазване и съблюдаване на всички нормативни изисквания, и на българското законодателство.

Може са свалите от Медийния архив на сайта на АРТЕКС arteks.eu: Документ на ДНСК за извършена проверка, във връзка със законността на сграда ЗЛАТЕН ВЕК, който беше разпространен до всички медии в PDF формат

При проверката не са установени нарушения по отношение законосъобразността на издадените строителни книжа.

Може са свалите от Медийния архив на сайта на АРТЕКС, arteks.eu: Документ на ДНСК за извършена проверка, във връзка със законността на сграда ЗЛАТЕН ВЕК, който беше разпространен до всички медии в PDF формат

При проверката не са установени нарушения по отношение законосъобразността на издадените строителни книжа.




НАШИЯТ ДОМ Е БЪЛГАРИЯ

Нека заедно
задвижим хода на промяната!

“Нашият дом е България!”

Между пръстите като пясък изтекоха поколения българи, следвайки своите мечти и надежди за един по-добър и щастлив живот.
Изминаха години в преход, обсебен от самоочертаващи се празни силуети на звезди без пламък, които не дават нищо на никой и най-малко светлина.
„Нашият дом е България“ е път и средство, ключ за мисълта, за да е възможен полет. За да могат да се отворят очите широко и вдиша въздух с пълни гърди.
„Нашият дом е България“ е духовна мисия на Пламен Пламенов Мирянов, влагащ всичко от себе си в послания, създаващи пътеки и кой знае… може би един ден тези пътеки ще се превърнат в пътища за мнозина, които ще се завърнат в Родината.
Младият архитект е режисьор и продуцент на десетки рекламни послания, които преплитат в себе си човек и природа в естетика, която лесно докосва сърцето чрез своите ясни символи и образи.

ourhomebulgaria_1
ourhomebulgaria_2
izlojba_sofia_naroden_teatar_2-ourhomebulgaria
izlojba_sofia_naroden_teatar_ourhomebulgaria
kazanlak_roses_momiche_nosia_ourhomebulgaria
kazanlak_roses_ourhomebulgaria
ourhomebulgaria_f2
ourhomebulgaria_f1
july_morning1

Първа Награда от Международния Тур Филм Фест – България “На източния бряг на Европа” за най-добър филм “Магията на българската роза”.

https://www.youtube.com/embed/qcWm3t3e8S0?controls=0

Режисьор: Пламен Пламенов Мирянов
Отговорен Оператор: Марин Маринов Маринов
Оператори: Йоан Славов, Николай Павлов, Иван Иванов, Томислав Михайлов
Монтаж: Марин Маринов Маринов
Музика: анс.Чинари – Даули; Авигея – Момина Молитва
НАШИЯТ ДОМ Е БЪЛГАРИЯ!


ARTEKS LOGO




Фреди от Меркурий

За „Златния глобус” и космическия гений

Фреди от Меркурий

Обект на наблюдение тук и сега е Фреди. Меркюри. Фарук Булсара. Музикантът. Хомосексуалистът. Бохемският рапсодист. Душата на Queen. Поводът да го видим пак – филмовият шедьовър „Бохемска Рапсодия” с актьора Рами Малек в ролята на Фреди, който получи две награди „Златен глобус” – за най-добра драма и за най-добър актьор в драма.

Заслужено отличие за филма и актьорите. Тънката хронологична линия на живота на Фреди и Queen вълнува без излишна претенция. Отдадеността на Малек към ролята и пресъздаването на гениалността на Фреди отвеждат в състояние на безмълвно благоговение.

БОХЕМСКА РАПСОДИЯ – Трейлър

https://kabox.eu/wp-content/uploads/2019/02/БОХЕМСКА-РАПСОДИЯ.mp4#t=1

Филмът е космически. Едно дълго чакано признание за Фреди. Човекът-въплъщение на безумието – текстовете, музиката, дрехите, движенията, захапката. Страшно признание за безумието да бъде подценяван и неосъзнаван от обществото приживе. Посмъртно признание за космическия гений на Фреди. Фреди от Меркурий.

А Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система. И е най-близо до Слънцето. Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, но трудно се наблюдава, забулен от блясъка на Слънцето.

„Бохемска рапсодия” и „Златният глобус” са нов шанс да видим най-малкият и най-близкият до Слънцето Меркурий. Фреди от Меркурий.

Фреди от Меркурий

Long Live Freddie! Long Live The Queen!
Да живее Фреди! Да живее Кралицата!

Текст: Илина Василева




АРХИТЕКТ АДОЛФ КОЛАР

Щрихи от развитието на София като столица, посветени на живота и делото на първия главен архитект Адолф Колар

Арх. Адолф Колар – главен архитект на София 1878 г.
Архитект Адолф Колар – първият главен архитект на София от 1878 г.

Архитект Адолф Вацлав Колар – първият главен архитект на София от 1878 г.

Адолф Колар е роден на 17 юли 1841 година в Бешвиц, Бохемия (днес Башнице, Чехия). Бащата на Адолф Колар – Вацлав Колар е бил селски съдия. Адолф Колар умира на 30 декември 1900 година в София на ул. Оборище 23, на 59-годишна възраст, безкрайно заслужил за развитието на града.

Някои паметни сгради и монументи, които е проектирал и в които е участвал са: паметника на Васил Левски, Военния клуб, Първата Централна гара, Военната Академия и много други.

В наши дни на негово име е кръстена улица, не в близост до създадените от него внушителни и забележителни сгради в центъра на града, както трябва да бъде, а в кв. Овча купел, незнайно защо. Улица, осеяна с панелно строителство и ламаринени гаражи от една друга епоха. Впрочем улицата се казва Антонин Колар, а не на рожденото му име Адолф Колар, което е променено в България. След 1944 г. паметта за Адолф Колар е напълно загубена и изпада в пълна забрава. Името му почти не се споменава и до днес може да се каже, че е запазена една единствена снимка. Благодарение на хора като доц. д-р арх. Валентина Върбанова можем да научим повече за тази невероятна личност, с такова значение за нашата столица. В тази публикация са използвани материали и от изложбата в Регионалния исторически музей в София, посветена на Адолф Колар.

Адолф Колар завършва гимназия в Прага.

Млад и буен, той се записва като доброволец в полското въстание срещу Русия (1863 – 1864), където участва в сражения и достига до чин лейтенант. След грубото поражение на въстанието с военната кариера на младия Адолф Колар е приключено и той е изпратен в родното си село Башнице. Колар не след дълго заминава от дома на родителите си, без да им каже къде. Две години по-късно те най-сетне разбират, че той работи като чертожник при местен строител в Белград. Следват още перипетии и той отива в Румъния, където отново работи като чертожник. Именно там успява да си спечели държавна стипендия, която му позволява да учи инженерство в Париж и Виена, където изгражда и стила си като архитект.

След завършването си се завръща в Букурещ, където работи няколко години в Румънското министерство на благоустройството.

Там прави редица проекти, сред които е канализационния план на града. В Букурещ работи и като преводач към руското командване по време на Руско-турската война 1877/1878 г. С избухването на Руско-турската война, неспокойният дух на Адолф Колар го праща към войската на руския император, която се готви да пресече Дунав и да навлезе в Османската империя. Той се присъединява към нея и заедно с войниците пристига в новоосвободена България, а впоследствие с ген. Пьотр Алабин отива в София.

На 3 април 1879 г. Учредителното събрание във Велико Търново избира за столица на България София.

Самият град, притежавал красива природа, имал благоприятно гео-стратегическо разположение, но не отговарял на стандартите за столица. Представлявал западнало османско селище, кално, занемарено, разрушено от голямо земетресение, с население около 11 700 души, от които 6500 българи, 3500 евреи, 800 турци и 700 цигани.

Някои изказвания за града, какъвто е бил тогава:

“Криви улици между ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна кал, огромни гьолища…” – така описва града роденият във Виена Константин Иречек, който пристига тук през зимата на 1879 г., а по-късно обобщава в дневника си: “София е българската Венеция, само че потънала в кал”.
Народният поет Иван Вазов описва в спомените си София така: “Цялата половина на София от конака на изток не съществуваше – това бяха празни места, бунища, бостани, стари къщурки, обкръжени с локви.”
Друг съвременник на тези времена описва София така: “Хубава, красива природа, ала всичко в най-първобитен вид. От източната страна, по Цариградското шосе, чак до Перловската река – турски гробища. Зад тях мера. На западната страна пак гробища – християнските. До тях – еврейските. Край реките Перловска и Владайска – бостани”.

По време на временното Руско управление след освобождението за губернатор на града е назначен Алабин и една от първите му задачи е да бъде изработен градоустройствен план.

Народното събрание приема решение със закон за тази дейност – проектирането да се реализира само от дипломирани лица. Затова в изграждането на Нова София и България в началните години след Освобождението се включват хиляди чужди специалисти, предимно от Австро-Унгария. Хора с образование, култура и ценности, някои припознали нашата родина като своя. Алабин кани първите дипломирани инженер архитекти, предимно от чешки произход, като Георги Прошек и Адолф Колар, които се познават от Букурещ. Адолф Колар е назначен на 4 май 1878 г. за “Градский архитектор” (Градски архитект) на новата българска столица от Общинския съвет в София. Призован е да започне техническата си работа, за да се превърне мястото от ориенталско градче в истински европейски град.

През май-юни 1878 г. е натоварен „да изготви спешно нов план на града“, който представя през октомври 1878 г.

Скоро след това планът е одобрен от генерал-губернатора на Временното руско управление – Княз Дондуков-Корсаков. 37-годишният Колар посвещава целия си труд и талант, за да превърне завареното ориенталско селище с 3100 къщи и 20-тина джамии в модерен европейски град. Преди да започне със строителството обаче, първата му задача е да изчисти улиците на града, които са затрупани в кал. Паралелно с това той се заема и със събарянето на множество малки къщи, на мястото на които след това ще се появят големи здания.

Адолф Колар не се е страхувал да влиза в пряк конфликт с всеки, който му се противопоставя, в изпълнението на задачата.

По това време към него и неговата работа е имало огромна съпротива от гражданите на младата столица, които не желаели каквато и да е промяна и преустройство. Впрочем като че ли софиянци не са се променили чак толкова много и до днес, тъй като скачат на протест срещу всяко значимо развитие на София.
Няколко години по-късно в общинския бюджет са заложени 33 000 франка за не леката задача да се изготви “нов план на града, по който да се води новото направление на улиците”.

Със задачата отново се заема Колар.

Оттам нататък започва планът на чешкия архитект за превръщането на града в истинско европейско бижу.
Проектопланът е подготвен и изпратен за утвърждаване от княз Александър Батенберг. На следващата година в общинския бюджет са предвидени 47 700 лв. за технически персонал, а заплатата на главния инженер е определена на 18 000 лв. Това показва важността и значимостта на работата му. За сравнение, заплатата на кмета на София (по това време Иван Хаджиенев) е 9600 лв.

Адолф Колар заедно с Иржи (Георги) Прошек – архитект в общината в София (1879-1881 г., а до 1885 г. главен инженер на Дирекцията на обществените сгради) съставят първата частична кадастрална карта на софийския център.

Иржи Прошек води със себе си свои роднини – брат си Теодор (Богдан), братовчет му Йозеф Прошек и Вацлав Раубал (брат на жената на Иржи). Като урбанисти, Йозеф Прошек и Вацлав Раубал помагат на Адолф Колар за създаването на първия градоустройствен план на София, известен повече като Батенбергов, на името на княза.

На 3 януари 1880 г. градоустройственият план на София бил одобрен от министрите и княз Батенберг.

С него се утвърждава сегашната кръгова система на днешните централни столични булеварди “В. Левски” , “П. Евтимий”, “Хр. Ботев”, “Сливница” и “Волгоград” (някога “Константин Стоилов”). Останалият в историята като “Батенбергов план на София” бил типично американски – столицата е разделена на квадрати. През тях се промушват малки и тихи улици, а във всеки парцел има по 5-6, максимум до 10 къщи с дворчета.

С труд и талант арх. Адолф Колар започва историята на модерна европейска София.

Той успява да направи първата мащабна крачка за качествено нов тип градоустройство. Заснема съществуващото положение, изготвя план на града, предприема реконструкцията на централната му част и започва детайлно планиране на регулацията по квартали. Така за по-малко от 10 години той успява да заложи началото на европейския облик на София.

С помощта и на другите архитекти и инженери, българската столица изоставя източното си излъчване, напълно се променя и се превръща в една своеобразна “малка Виена”.

Плодът на усилията им е видим след тези десетина години и както отбелязва граф Робер дьо Бурбулон от свитата на Фердинанд: „София се превръща в хубав град… Широки улици, хубави къщи, магазини, кафенета… Гарата е великолепна, княжеската чакалня е бижу… София е неузнаваема, обхваната от строителна и разширителна треска.“
За това говорят и думите на английският писател Ратмел Уилсън, пропътувал цяла Европа, голяма част от Африка и Близкия Изток:
“Преди войните за София се говореше като за град, където се cрещат Изтока и Запада. Сега обаче този град се е така изменил, че Ангора, ако смята да се модернизира, трябва да взима пример от него, а Цариград е изостанал много назад. С други думи, аз приемам София като град, в който западът казва сбогом на Изтока.”

Около 2000 сгради са разрушени, за да може да се изпълни градоустрайствения план.

Това предизвикало доста бурна съпротива от населението на София тогава, по времето на деветия кмет на София Димитър Петков. Софиянци се противопоставяли на преустройството на града, на изграждането на правите улици и разрушаването на старите сгради.
Но държавата целенасочено полагала усилия за промяната и изграждането на София. Не само строителството, но и процесите в икономиката претърпяват буен растеж. От 11 700 население, градът бързо достига и надхвърля 100 000 души. Много от най-богатите фамилии от другите градове пристигат в София, за да участват в развитието на града. Законите са променени в защита на софийската индустрия. За 20-30 години София достига равнище на средно европейски град.
Паралелно с градоустройството и поставянето на чисти, широки и прави улици и изграждането на паркове, Адолф Колар се занимава и с проектирането на сгради.

На арх. Колар дължим едни от най-красивите сгради в София.

В архитектурата той се придържа към строгите ренесансови форми, с богато разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти. Участва в създаването на първите зелени площи в София.
Посветил се изцяло на устройството на новата българска столица, чешкият архитект работи неуморно. Междувременно обаче, той става жертва на политическия конфликт между русофили и русофоби у нас. Изпаднал в немилост и лишен от работа по време на управлението на Стефан Стамболов, Адолф Колар решава да се прибере в родината си. Скоро обаче отново се връща в София, където ръководи строителството на храм-паметника „Александър Невски“.
Последните три години от живота си работи към частна компания, без да се пенсионира. Той прекарва целия си живот като ерген.

Архитект-инженер Адолф Колар е автор на знакови обществени сгради и публични пространства. Сред тях са:

Паметника-обелиск на Васил Левски

Проектира заедно с Вацлав Прошек паметника-обелиск на Васил Левски, София (1878), по идея на чешките предприемачи братята Прошек.

Градската градина

Градската градина (1879) – най-старата обществена градина. Градината е заградена с ниска ограда. Изградени са: алпинеум и малък воден кът, павилион за музиканти и слънчев часовник за отчитане на времето. На 4.04.1878 г. тя е осветена и е наречена “Александровска”, в чест на руския император Александър II. В центъра на градината е поставен гипсов бюст на Александър II.

Царският дворец

Ръководи преустройството на турския конак в Княжески дворец по проект на арх. Фридрих Грюнангер и арх. Виктор Румпелмайер – 1880 г.

Гранд-хотел „България“

Гранд-хотел „България“ (1880 – 1885), който по нищо не отстъпва на луксозните хотели в Европа. Сградата днес е собственост на Българска банка за развитие. Реставрирана и представлява образец за реновация на културното ни наследство – носител е на приза „Сграда на годината“, арх. Жеко Тилев. Има статут на паметник на културата с регионално значение. Така с уменията и неуморния труд на първия градостроител и останалите архитекти и инженери, дошли от Европа, се ражда новият облик на София, която за няколко десетилетия предизвиква нескрито възхищение.

Пехотни казарми на Фердинанд I

Проектира и ръководи строежа на пехотните казарми на княз Фердинанд I – 1882-1884 г.

Централна гара

Първоначалната сграда на Централна гара (1882-1888, съвместно с Вацлав Прошек, Богдан Прошек и Тодор Марков, разрушена на 15 април 1974 г.). Сградата е била притегателен център за всички и за времето си е била най-внушителната не само в България, но и на Балканите. Хората са закупували перонен билет в очакване на прословутия Ориент експрес.

Казармите на “IV артилерийски полк”

Проектира и ръководи строежа на казармите на “IV артилерийски полк” (на мястото на парк Оборище и жк. “Вл. Заимов” – 1883-1885 г.

Министерството на войната

Военното министерство (1885, преустроено 1925).

Къща на Георги Георгов

Къщата с „короната“ на бул. Дондуков 13, на ъгъла с ул. Будапеща (1886 г.). Георги Георгов е роден във Велес и е учил земеделие в Хърватия и Чехия. След Освобождението започва да работи за развитието на българското земеделие и като държавен служител, и като предприемач. Бил състоятелен търговец и директор на застрахователно дружество „Ню Йорк“. Баща му е бил деец за църковна независимост и участник в Кресненско-Разложкото въстание. Брат му Илия е бил депутат, а другият му брат – Иван е получил впечатляващо образование от Виена, Йена, Женева и Лайпциг.

Къща на проф. Иван Георгов

Къща на проф. Иван Георгов (брат на Георги Георгов), ул. „Шипка“ 14 , София – 1887 г. Проф. Иван Георгов е бил дълги години ректор на Софийския университет. След реституцията през 1992 г. къщата стига до полуразпад, въпреки че е паметник на културата. На нейно място е изграден хотел „Кристал палас“, като е запазен историческия облик на къщата, с цялата и изящност. Намерено е решение от известния български арх. Пламен Мирянов който придава пространство около фасадата, обгръщайки я със стъкло, отразяващо околната среда и небето. Така единствен фокус остава запазената фасада на Адолф Колар. Инвестиор: „Феър плей“, 2002-2003, Изпълнител на проекта: Артекс Инженеринг. Сградата печели приза Сграда на годината за 2004 г. и е паметник на културата).

Кристъл Палас - АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ

Военното училище

Военната академия „Георги Раковски“ – Основната сграда – главният корпус и парка около нея (1888 – 1892, преустройство – 1934-37), където са т.нар. Царски зали.

Арка

Арка за посрещането на княз Фердинанд I (1887).

Лъвов и Орлов мост

През 1890-91 г. – Адолф Колар и Вацлав Прошек проектират и изграждат Лъвов и Орлов мост по инициатива на братята Прошек. Лъвов мост е изграден на мястото на известния тогава Шарен мост. Издигнати са четири лъва, в чест на обесени на мястото българи преди Освобождението на България. Орлов мост – името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е изграден като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати завръщащите се затворници от Диарбекир. Металните парапети и орлите са поръчани на специалисти от Виена – фирма „Ваагнер & Биро“, а лично Георги Прошек ги донася в София.

Орлов мост

Офицерският клуб

Централния военен клуб 1895 – 1897 – център на всички обществени събития и прояви. Основният камък е положен през 1895 година върху земя, закупена от Софийското офицерско събрание за 180 000 златни лева. Сградата е замислена и градена от Адолф Колар в стил неоренесанс и е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров и Фридрих Грюнангер, (1898-1903) . Тя е типичен представител на следосвобожденската архитектура. Трите и функционално разграничени етажи са с разпределение, характерно за клубните сгради от края на XIX век.

Храм-паметник „Св. Александър Невски“

Адолф Колар ръководи строежа на храм-паметника „Св. Александър Невски“ (1896). След падането на Стамболовото правителство политическият климат бил разведрен и настъпило помирение с Русия. На 30 юни 1895 г. Министерският съвет взел решение да се възобнови строежа на храм-паметника. Понеже предишният архитект акад. Ив. Богомолов бил починал, решили да търсят арх. Адолф Колар, който за един месец разработил подробна строителна програма, която представил през месец септември 1895 г. за одобрение. Според нея цялата постройка, без вътрешната украса трябвало да бъде завършена за шест години.

Радостно е, че тази година по случай 140 години от назначаването на първия градски архитект на София, името на Адолф Колар е във фокуса на телевизионни предавания, изложби и документални филми…

Източник: archdesign.info




НАРОДЕН ДОМ НА ТЕРОРА

 

Преди няколко дни по националната телевизия пуснаха филма НАРОДЕН ДОМ НА ТЕРОРА. Някои от по-младите членове на екипа ни бяха до такава степен шокирани, че се появи идеята да направим нова рубрика ПАМЕТ. „НАРОД, КОЙТО НЕ ПОЗНАВА ИСТОРИЯТА СИ, АКО ИЗГУБИ И ПАМЕТТА СИ, НЯМА БЪДЕЩЕ“

източник – sofianci.net

НАРОДЕН ДОМ НА ТЕРОРА

Филмът “Народният дом на терора” на режисьора Стойчо Шишков е разтърсващ. Разказва за историята на сграда в София, на Лъвов мост, където са се извършвали жестоки убийства на българи от българи. Стойчо Шишков и неговият екип подкрепят идеята на група историци сградата да стане музей на паметта. В него да се съберат и съхраняват важни документи за изминалото време. Подобни музеи съхраняват паметта от този исторически период на всичките бивши социалистически страни на Източна Европа. Тъй като тези беззакония са били по време на тотална диктатура, то много малко са подобни исторически и документални филми, отразяващи истината за тези мрачни времена. Времето минава и все по-малко остават истинските свидетели – роднини и близки на всички тези хора, убити без съд и присъда и измъчвани с особена жестокост. Паметта им трябва да се пази и да не се допускат никога отново подобни престъпления.

Режисьорът Стойчо Шишков е роден през 1940 г., където баща му е бил офицер.

През 1943 г. семейството се мести в София.
Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Работи в списание “Паралели” на БТА.
На 10 май 1966 г. започва работа като асистент-режисьор в киноцентъра Бояна при Людмил Кирков. Тогава започват да снимат филма “Шведските крале”, а след това и “Момчето си отива”, “Селянинът с колелото”, “Не си отивай”, “Матриархат”, “Кратко слънце”, “Оркестър без име”, “Равновесие” и др.
Като втори режисьор Стойчо Шишков е работил с почти всички големи режисьори в българското кино: Любомир Шарланджиев, Бинка Желязкова, Борислав Шаралиев, Въло Радев, Милен Николов, Януш Вазов, Неделчо Чернев, Георги Стоянов и др. Неговото име стои сред авторите на филми като “Петък вечер”, “Белият кон”, “Катина”, “На всеки километър”, “Константин Философ”, “Пантелей” и др.

През 1982 г. прави режисьорски дебют с авторската си новела “Малкият, дългият и момичето”.

От тогава досега той е заснел повече от 50 авторски филма – документални, научнопопулярни, телевизионни, репортажни, рекламни.
Един от най-известните е “9-те крачки” – документален филм за нашата лекоатлетка Стефка Костадинова.
На голям зрителски успех се радва и документално-игралният филм на Шишков “Футболни
хамелеони” – филм за футболното хулиганство в България.
Стойчо Шишков получава повече от 20 международни награди като: “Бронзов лъв” – Торино, награди от фестивали в Палермо, Билбао, Милано, Москва, Будапеща, Пекин, Краня между които са и четирите “Гран при” и др.
През 1991 г. на “Фотокино” в Кьолн Стойчо Шишков получава първата европейска награда за спортно-документално кино, която носи престижното название “Европейски Оскар”. В конкурса участват 560 филма от цяла Европа.

  https://youtu.be/iYAleMb2IYc