АРХИТЕКТ АДОЛФ КОЛАР
image_pdf

Щрихи от развитието на София като столица, посветени на живота и делото на първия главен архитект Адолф Колар

Арх. Адолф Колар – главен архитект на София 1878 г.
Архитект Адолф Колар – първият главен архитект на София от 1878 г.

Архитект Адолф Вацлав Колар – първият главен архитект на София от 1878 г.

Адолф Колар е роден на 17 юли 1841 година в Бешвиц, Бохемия (днес Башнице, Чехия). Бащата на Адолф Колар – Вацлав Колар е бил селски съдия. Адолф Колар умира на 30 декември 1900 година в София на ул. Оборище 23, на 59-годишна възраст, безкрайно заслужил за развитието на града.

Някои паметни сгради и монументи, които е проектирал и в които е участвал са: паметника на Васил Левски, Военния клуб, Първата Централна гара, Военната Академия и много други.

В наши дни на негово име е кръстена улица, не в близост до създадените от него внушителни и забележителни сгради в центъра на града, както трябва да бъде, а в кв. Овча купел, незнайно защо. Улица, осеяна с панелно строителство и ламаринени гаражи от една друга епоха. Впрочем улицата се казва Антонин Колар, а не на рожденото му име Адолф Колар, което е променено в България. След 1944 г. паметта за Адолф Колар е напълно загубена и изпада в пълна забрава. Името му почти не се споменава и до днес може да се каже, че е запазена една единствена снимка. Благодарение на хора като доц. д-р арх. Валентина Върбанова можем да научим повече за тази невероятна личност, с такова значение за нашата столица. В тази публикация са използвани материали и от изложбата в Регионалния исторически музей в София, посветена на Адолф Колар.

Адолф Колар завършва гимназия в Прага.

Млад и буен, той се записва като доброволец в полското въстание срещу Русия (1863 – 1864), където участва в сражения и достига до чин лейтенант. След грубото поражение на въстанието с военната кариера на младия Адолф Колар е приключено и той е изпратен в родното си село Башнице. Колар не след дълго заминава от дома на родителите си, без да им каже къде. Две години по-късно те най-сетне разбират, че той работи като чертожник при местен строител в Белград. Следват още перипетии и той отива в Румъния, където отново работи като чертожник. Именно там успява да си спечели държавна стипендия, която му позволява да учи инженерство в Париж и Виена, където изгражда и стила си като архитект.

След завършването си се завръща в Букурещ, където работи няколко години в Румънското министерство на благоустройството.

Там прави редица проекти, сред които е канализационния план на града. В Букурещ работи и като преводач към руското командване по време на Руско-турската война 1877/1878 г. С избухването на Руско-турската война, неспокойният дух на Адолф Колар го праща към войската на руския император, която се готви да пресече Дунав и да навлезе в Османската империя. Той се присъединява към нея и заедно с войниците пристига в новоосвободена България, а впоследствие с ген. Пьотр Алабин отива в София.

На 3 април 1879 г. Учредителното събрание във Велико Търново избира за столица на България София.

Самият град, притежавал красива природа, имал благоприятно гео-стратегическо разположение, но не отговарял на стандартите за столица. Представлявал западнало османско селище, кално, занемарено, разрушено от голямо земетресение, с население около 11 700 души, от които 6500 българи, 3500 евреи, 800 турци и 700 цигани.

Някои изказвания за града, какъвто е бил тогава:

„Криви улици между ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна кал, огромни гьолища…“ – така описва града роденият във Виена Константин Иречек, който пристига тук през зимата на 1879 г., а по-късно обобщава в дневника си: „София е българската Венеция, само че потънала в кал“.
Народният поет Иван Вазов описва в спомените си София така: „Цялата половина на София от конака на изток не съществуваше – това бяха празни места, бунища, бостани, стари къщурки, обкръжени с локви.“
Друг съвременник на тези времена описва София така: „Хубава, красива природа, ала всичко в най-първобитен вид. От източната страна, по Цариградското шосе, чак до Перловската река – турски гробища. Зад тях мера. На западната страна пак гробища – християнските. До тях – еврейските. Край реките Перловска и Владайска – бостани“.

По време на временното Руско управление след освобождението за губернатор на града е назначен Алабин и една от първите му задачи е да бъде изработен градоустройствен план.

Народното събрание приема решение със закон за тази дейност – проектирането да се реализира само от дипломирани лица. Затова в изграждането на Нова София и България в началните години след Освобождението се включват хиляди чужди специалисти, предимно от Австро-Унгария. Хора с образование, култура и ценности, някои припознали нашата родина като своя. Алабин кани първите дипломирани инженер архитекти, предимно от чешки произход, като Георги Прошек и Адолф Колар, които се познават от Букурещ. Адолф Колар е назначен на 4 май 1878 г. за „Градский архитектор“ (Градски архитект) на новата българска столица от Общинския съвет в София. Призован е да започне техническата си работа, за да се превърне мястото от ориенталско градче в истински европейски град.

През май-юни 1878 г. е натоварен „да изготви спешно нов план на града“, който представя през октомври 1878 г.

Скоро след това планът е одобрен от генерал-губернатора на Временното руско управление – Княз Дондуков-Корсаков. 37-годишният Колар посвещава целия си труд и талант, за да превърне завареното ориенталско селище с 3100 къщи и 20-тина джамии в модерен европейски град. Преди да започне със строителството обаче, първата му задача е да изчисти улиците на града, които са затрупани в кал. Паралелно с това той се заема и със събарянето на множество малки къщи, на мястото на които след това ще се появят големи здания.

Адолф Колар не се е страхувал да влиза в пряк конфликт с всеки, който му се противопоставя, в изпълнението на задачата.

По това време към него и неговата работа е имало огромна съпротива от гражданите на младата столица, които не желаели каквато и да е промяна и преустройство. Впрочем като че ли софиянци не са се променили чак толкова много и до днес, тъй като скачат на протест срещу всяко значимо развитие на София.
Няколко години по-късно в общинския бюджет са заложени 33 000 франка за не леката задача да се изготви „нов план на града, по който да се води новото направление на улиците“.

Със задачата отново се заема Колар.

Оттам нататък започва планът на чешкия архитект за превръщането на града в истинско европейско бижу.
Проектопланът е подготвен и изпратен за утвърждаване от княз Александър Батенберг. На следващата година в общинския бюджет са предвидени 47 700 лв. за технически персонал, а заплатата на главния инженер е определена на 18 000 лв. Това показва важността и значимостта на работата му. За сравнение, заплатата на кмета на София (по това време Иван Хаджиенев) е 9600 лв.

Адолф Колар заедно с Иржи (Георги) Прошек – архитект в общината в София (1879-1881 г., а до 1885 г. главен инженер на Дирекцията на обществените сгради) съставят първата частична кадастрална карта на софийския център.

Иржи Прошек води със себе си свои роднини – брат си Теодор (Богдан), братовчет му Йозеф Прошек и Вацлав Раубал (брат на жената на Иржи). Като урбанисти, Йозеф Прошек и Вацлав Раубал помагат на Адолф Колар за създаването на първия градоустройствен план на София, известен повече като Батенбергов, на името на княза.

На 3 януари 1880 г. градоустройственият план на София бил одобрен от министрите и княз Батенберг.

С него се утвърждава сегашната кръгова система на днешните централни столични булеварди „В. Левски“ , „П. Евтимий“, „Хр. Ботев“, „Сливница“ и „Волгоград“ (някога „Константин Стоилов“). Останалият в историята като „Батенбергов план на София“ бил типично американски – столицата е разделена на квадрати. През тях се промушват малки и тихи улици, а във всеки парцел има по 5-6, максимум до 10 къщи с дворчета.

С труд и талант арх. Адолф Колар започва историята на модерна европейска София.

Той успява да направи първата мащабна крачка за качествено нов тип градоустройство. Заснема съществуващото положение, изготвя план на града, предприема реконструкцията на централната му част и започва детайлно планиране на регулацията по квартали. Така за по-малко от 10 години той успява да заложи началото на европейския облик на София.

С помощта и на другите архитекти и инженери, българската столица изоставя източното си излъчване, напълно се променя и се превръща в една своеобразна „малка Виена“.

Плодът на усилията им е видим след тези десетина години и както отбелязва граф Робер дьо Бурбулон от свитата на Фердинанд: „София се превръща в хубав град… Широки улици, хубави къщи, магазини, кафенета… Гарата е великолепна, княжеската чакалня е бижу… София е неузнаваема, обхваната от строителна и разширителна треска.“
За това говорят и думите на английският писател Ратмел Уилсън, пропътувал цяла Европа, голяма част от Африка и Близкия Изток:
„Преди войните за София се говореше като за град, където се cрещат Изтока и Запада. Сега обаче този град се е така изменил, че Ангора, ако смята да се модернизира, трябва да взима пример от него, а Цариград е изостанал много назад. С други думи, аз приемам София като град, в който западът казва сбогом на Изтока.“

Около 2000 сгради са разрушени, за да може да се изпълни градоустрайствения план.

Това предизвикало доста бурна съпротива от населението на София тогава, по времето на деветия кмет на София Димитър Петков. Софиянци се противопоставяли на преустройството на града, на изграждането на правите улици и разрушаването на старите сгради.
Но държавата целенасочено полагала усилия за промяната и изграждането на София. Не само строителството, но и процесите в икономиката претърпяват буен растеж. От 11 700 население, градът бързо достига и надхвърля 100 000 души. Много от най-богатите фамилии от другите градове пристигат в София, за да участват в развитието на града. Законите са променени в защита на софийската индустрия. За 20-30 години София достига равнище на средно европейски град.
Паралелно с градоустройството и поставянето на чисти, широки и прави улици и изграждането на паркове, Адолф Колар се занимава и с проектирането на сгради.

На арх. Колар дължим едни от най-красивите сгради в София.

В архитектурата той се придържа към строгите ренесансови форми, с богато разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти. Участва в създаването на първите зелени площи в София. Посветил се изцяло на устройството на новата българска столица, чешкият архитект работи неуморно. Междувременно обаче, той става жертва на политическия конфликт между русофили и русофоби у нас. Изпаднал в немилост и лишен от работа по време на управлението на Стефан Стамболов, Адолф Колар решава да се прибере в родината си. Скоро обаче отново се връща в София, където ръководи строителството на храм-паметника „Александър Невски“. Последните три години от живота си работи към частна компания, без да се пенсионира. Той прекарва целия си живот като ерген.

Архитект-инженер Адолф Колар е автор на знакови обществени сгради и публични пространства. Сред тях са:

Паметника-обелиск на Васил Левски

Проектира заедно с Вацлав Прошек паметника-обелиск на Васил Левски, София (1878), по идея на чешките предприемачи братята Прошек.

Градската градина

Градската градина (1879) – най-старата обществена градина. Градината е заградена с ниска ограда. Изградени са: алпинеум и малък воден кът, павилион за музиканти и слънчев часовник за отчитане на времето. На 4.04.1878 г. тя е осветена и е наречена „Александровска“, в чест на руския император Александър II. В центъра на градината е поставен гипсов бюст на Александър II.

Царският дворец

Ръководи преустройството на турския конак в Княжески дворец по проект на арх. Фридрих Грюнангер и арх. Виктор Румпелмайер – 1880 г.

Гранд-хотел „България“

Гранд-хотел „България“ (1880 – 1885), който по нищо не отстъпва на луксозните хотели в Европа. Сградата днес е собственост на Българска банка за развитие. Реставрирана и представлява образец за реновация на културното ни наследство – носител е на приза „Сграда на годината“, арх. Жеко Тилев. Има статут на паметник на културата с регионално значение. Така с уменията и неуморния труд на първия градостроител и останалите архитекти и инженери, дошли от Европа, се ражда новият облик на София, която за няколко десетилетия предизвиква нескрито възхищение.

Пехотни казарми на Фердинанд I

Проектира и ръководи строежа на пехотните казарми на княз Фердинанд I – 1882-1884 г.

Централна гара

Първоначалната сграда на Централна гара (1882-1888, съвместно с Вацлав Прошек, Богдан Прошек и Тодор Марков, разрушена на 15 април 1974 г.). Сградата е била притегателен център за всички и за времето си е била най-внушителната не само в България, но и на Балканите. Хората са закупували перонен билет в очакване на прословутия Ориент експрес.

Казармите на „IV артилерийски полк“

Проектира и ръководи строежа на казармите на „IV артилерийски полк“ (на мястото на парк Оборище и жк. „Вл. Заимов“ – 1883-1885 г.

Министерството на войната

Военното министерство (1885, преустроено 1925).

Къща на Георги Георгов

Къщата с „короната“ на бул. Дондуков 13, на ъгъла с ул. Будапеща (1886 г.). Георги Георгов е роден във Велес и е учил земеделие в Хърватия и Чехия. След Освобождението започва да работи за развитието на българското земеделие и като държавен служител, и като предприемач. Бил състоятелен търговец и директор на застрахователно дружество „Ню Йорк“. Баща му е бил деец за църковна независимост и участник в Кресненско-Разложкото въстание. Брат му Илия е бил депутат, а другият му брат – Иван е получил впечатляващо образование от Виена, Йена, Женева и Лайпциг.

Къща на проф. Иван Георгов

Къща на проф. Иван Георгов (брат на Георги Георгов), ул. „Шипка“ 14 , София – 1887 г. Проф. Иван Георгов е бил дълги години ректор на Софийския университет. След реституцията през 1992 г. къщата стига до полуразпад, въпреки че е паметник на културата. На нейно място е изграден хотел „Кристал палас“, като е запазен историческия облик на къщата, с цялата и изящност. Намерено е решение от известния български арх. Пламен Мирянов който придава пространство около фасадата, обгръщайки я със стъкло, отразяващо околната среда и небето. Така единствен фокус остава запазената фасада на Адолф Колар. Инвестиор: „Феър плей“, 2002-2003, Изпълнител на проекта: Артекс Инженеринг. Сградата печели приза Сграда на годината за 2004 г. и е паметник на културата).

Кристъл Палас - АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ

Военното училище

Военната академия „Георги Раковски“ – Основната сграда – главният корпус и парка около нея (1888 – 1892, преустройство – 1934-37), където са т.нар. Царски зали.

Арка

Арка за посрещането на княз Фердинанд I (1887).

Лъвов и Орлов мост

През 1890-91 г. – Адолф Колар и Вацлав Прошек проектират и изграждат Лъвов и Орлов мост по инициатива на братята Прошек. Лъвов мост е изграден на мястото на известния тогава Шарен мост. Издигнати са четири лъва, в чест на обесени на мястото българи преди Освобождението на България. Орлов мост – името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е изграден като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати завръщащите се затворници от Диарбекир. Металните парапети и орлите са поръчани на специалисти от Виена – фирма „Ваагнер & Биро“, а лично Георги Прошек ги донася в София.

Орлов мост

Офицерският клуб

Централния военен клуб 1895 – 1897 – център на всички обществени събития и прояви. Основният камък е положен през 1895 година върху земя, закупена от Софийското офицерско събрание за 180 000 златни лева. Сградата е замислена и градена от Адолф Колар в стил неоренесанс и е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров и Фридрих Грюнангер, (1898-1903) . Тя е типичен представител на следосвобожденската архитектура. Трите и функционално разграничени етажи са с разпределение, характерно за клубните сгради от края на XIX век.

Храм-паметник „Св. Александър Невски“

Адолф Колар ръководи строежа на храм-паметника „Св. Александър Невски“ (1896). След падането на Стамболовото правителство политическият климат бил разведрен и настъпило помирение с Русия. На 30 юни 1895 г. Министерският съвет взел решение да се възобнови строежа на храм-паметника. Понеже предишният архитект акад. Ив. Богомолов бил починал, решили да търсят арх. Адолф Колар, който за един месец разработил подробна строителна програма, която представил през месец септември 1895 г. за одобрение. Според нея цялата постройка, без вътрешната украса трябвало да бъде завършена за шест години.

Радостно е, че тази година по случай 140 години от назначаването на първия градски архитект на София, името на Адолф Колар е във фокуса на телевизионни предавания, изложби и документални филми…

Източник: archdesign.info

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *